Бебешките кутии продължават да спасяват живота благодарение на усилията на грижовни хора, въпреки че процедурата за тяхната работа на законодателно ниво все още не е регламентирана. Няма единни изисквания за процедурата за създаване и експлоатация на „прозорци на живота“и най-важното е, че статутът на децата, които са оставени на такива места, не е фиксиран.
Наскоро на гробището Лукинское в Серпухов беше намерен труп на бебе. Момчето е живяло по света три дни и най-вероятно е било убито от собствената си майка. Събитието е ужасно и дори чудовищно, защото подобни новини не са рядкост у нас. В държава, където според новите поправки в Конституцията децата са обявени за най-важния приоритет на държавната политика!
Винаги, когато чуя за друго бебе, изхвърлено през прозорец или задушено с найлонова торбичка, намерено в контейнер за боклук или в канализация, се сещам за сметката ни за бебешки кутии. Той е в Държавната дума от четири години, без шанс да бъде приет в обозримо бъдеще. Някои от депутатите, които преди това се застъпваха за легализирането на „прозорците на живота“, публично промениха мнението си, на някои просто не им пука. С една дума, нещата все още са там.
Никога не съм променял позицията си и все още вярвам, че „прозорците на живота“са един от малкото начини за предотвратяване на такива престъпления като убийството на новородено дете от майка и оставянето му в опасност.
Разбира се, анонимното изоставяне на детето (както и всяко укриване от възпитанието и издръжката на децата) е морално неприемливо. Но бебешките кутии се отварят само с една цел - да спасят живота на бебе, което ще бъде хвърлено или убито.
Внимателно следя експеримента в Люберци, където от 2013 г. бе отворена бебешка кутия в Детската регионална болница 3. Изучих опита на този „прозорец на живота“в Комисията по социални въпроси на Обществената камара на Московска област и по-късно като омбудсман за правата на детето в Московска област. … Направените от мен изводи са в основата на законопроекта, който подготвих и внесох в Държавната дума. Преценете сами: по време на работата си бебешката кутия в Люберци спаси 51 бебета. По-голямата част от децата са осиновени или взети в приемни семейства. Съдбите им се развиват щастливо, те живеят с любящи родители, които след осиновяването са преминали строг подбор. Имаме 19 бебешки кутии в 16 региона на страната, те спасиха 108 деца - това са шест класа средно училище! Между другото, най-големите деца, преминали през „прозорците на живота“, ще отидат в първи клас през следващата година. Определено ще направя филм за тези момчета, така че никой друг да не се осмели да вдигне глас срещу лекарите, социалните работници и благотворителните организации, които са им дали живот.
Бебешките кутии продължават да спасяват живота благодарение на усилията на грижовни хора, въпреки че процедурата за тяхната работа на законодателно ниво все още не е регламентирана. Няма единни изисквания за процедурата за създаване и експлоатация на „прозорци на живота“и най-важното е, че статутът на децата, които са оставени на такива места, не е фиксиран. Нашата сметка има за цел да премахне тези пропуски, но, за съжаление, заседна в Държавната дума. Получихме отрицателни отзиви от правния отдел на долната камара и Министерството на здравеопазването на Руската федерация. Ако формалният подход на правния отдел към нашата инициатива все още може да бъде обяснен, то позицията на Министерството на здравеопазването за мен е абсолютно неразбираема. Както и безразличието на колегите депутати, много от които разбират, че бебешките кутии са обективно необходими. Време е да признаем, че това може да продължи много дълго време без политическата воля на висшето ръководство на страната.
Аз съм систематичен човек и прекрасно разбирам, че ефективната работа е възможна само в екип. Но ако правото на живот - най-високата ценност на човека - е застрашено, компромисите са невъзможни за мен. В противен случай депутатът се превръща в безмислен робот, а Държавната дума се превръща в машина за производство на безразличие, което по думите на Мартин Лутер е „по-страшно от войната“.
Законът за бебешките кутии е предназначен да защитава правото на живот на всяко бебе, чиято майка се намира в трудна ситуация. И такива ситуации се случват и в условията на нарастваща безработица може да има много повече от тях. Време е да оставим настрана лицемерието и лицемерието, защото няма чужди деца. Моля всички колеги депутати да помислят за това: в края на краищата, докато не бъде приет законът за бебешките кутии, държавата е отговорна за всяка трагедия, подобна на случилата се в Серпухов. Децата трябва да станат най-важният приоритет на държавната политика не с думи, а с дела. В нашите сили е да постигнем това.
Гледната точка на автора може да не съвпада с позицията на редакционния съвет.