Съвместните игри синхронизират дейността на мозъка на родители и деца, установиха учени от Принстънския университет (САЩ). Според тях този факт е свързан с ефекта от ученето чрез комуникация, съобщава Psychological Science.
Известно е, че бебетата се научават да взаимодействат с външния свят още през първите месеци от живота си - те забелязват, че възрастните реагират на плача и по този начин привличат вниманието към себе си. Този процес е придружен от формирането на стабилни невронни връзки.
Авторите на новата научна работа решават да проучат по-отблизо този механизъм. Те набраха няколко доброволци, които да отглеждат деца на възраст между 9 и 15 месеца. Тяхната мозъчна активност се наблюдава с помощта на функционална спектроскопия в близката инфрачервена област. Методът показва към коя част на органа в определен момент кръвта се втурва.
По време на експеримента родителите играеха с децата си с играчки, четяха им на глас и разговаряха с тях. Оказа се, че мозъчната активност на родителя и детето е синхронизирана по време на игра в по-голяма степен, отколкото по време на четене и говорене. Най-силно изразените ефекти са в префронталната и теменната кора.
Префронталната кора е отговорна за ученето, овладяването на нови умения и говоренето. Учените предположиха, че откритата от тях синхронизация е важна за придобиването на нови умения в ранна детска възраст. Интересното е, че подобна нервна активност се наблюдава при пойни птици, които пеят в дуети и маймуни, които се наблюдават.
По-рано учените са открили, че животът в изолация свива мозъка. В проучването са участвали полярни изследователи, които са били в изолирани условия на научната станция в продължение на няколко месеца.